Путин: Победата на Русия е гарантирана, не се съмнявам в това
Руският президент Владимир Путин няма подозрение, че Москва ще излезе победител в Украйна, въпреки военните неуспехи и големите човешки загуби в траялата съвсем година атака, съобщи Агенция Франс Прес, представена от БГНЕС.
Победата е " обезпечена, не се колебая в това ", съобщи Путин пред служащи във фабрика в Санкт Петербург и съобщи, че " единството и солидарността на съветския народ, смелостта и героизмът на нашите бойци и, несъмнено, работата на военно-промишления бранш " ще обезпечат успеха.
На 11 януари съветското министерство на защитата заяви, че началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов към този момент оглавява съветските сили, които се бият в Украйна. Генерал Сергей Суровикин, който беше назначен на същата служба единствено три месеца по-рано, беше намален до заместител на Герасимов. Разместването предизвика спекулации за отчаяние в Кремъл от неналичието на прогрес на бойното поле, написа Марк Галеоти за " Ал Джазира ", съобщи Нюз.бг.
По подигравка на ориста Суровикин е приет както от съветски, по този начин и от украински бойци като един от най-компетентните командири на Москва. Той счита задържането на изолирания град Херсон за изгубена идея и съумява да убеди президента Владимир Путин да му разреши да го напусне. Това е макар обстоятелството, че президентът желае градът да остане под съветски надзор. Въпреки че изтеглянето под обстрел е сложна за осъществяване интервенция, Суровикин я ръководи спретнато и с лимитирани жертви.
В друга възпламенителна точка - град Бахмут, където се водеха тежки боеве - Суровикин се концентрира върху консолидацията. Той откри така наречен " Суровикинови линии " на защита на юг и приготви почвата за притока на мобилизирани резервисти, предстоящ преди атака тази година. Той също по този начин ръководеше безмилостните бомбардировки на енергийната и водната инфраструктура на Украйна, колкото политическа, толкоз и икономическа акция, предопределена да деморализира популацията, да принуди отклоняването на запаси и може би да насочи повече бежанци към Европа.
Наистина изглеждаше релативно способен. Това обаче не беше задоволително за Путин. Предпазливият метод на Суровикин не донесе победа на бойното поле, нито пък украинците изгубиха воля за опозиция.
Последната капка, която преля путиновата чаша, наподобява беше украинската ракетна офанзива против казарма край Макеевка на Нова година, при която може да са били убити стотици съветски резервисти. Това надали е директна отговорност на Суровикин, по-скоро е симптом на непросветеност от страна на съветския офицерски корпус, който не може да се помири с обсега и точността на украинската артилерия.
Въпреки това Путин искаше изкупителна жертва и Суровикин беше тъкмо това. В доста връзки този епизод илюстрира степента, в която съветската война се дефинира и изкривява от политиката.
Цялата политическа система на Путин е умишлено конкурентна и даже канибалска. Индивидите и институциите се предизвикват да се сблъскват, тъй като това разрешава на Путин да упражнява ролята на " великия съдник ". Всеки би трябвало да търси неговото снизхождение и той може да избира кого да награди и кого да накаже, с цел да резервира властта си.
Това, което може да работи в политиката обаче, се оказва доста по-нефункционално, когато се придвижи на бойното поле. Суровикин получи купата пълководец на обединените сили, само че Путин в никакъв случай не му даде нужната политическа поддръжка, която да му разреши да ръководи всички разнообразни детайли под негово командване като една обединена мощ. По-специално, той не е имал надзор върху персоналните войски на чеченския лидер Рамзан Кадиров и най-много върху наемната войска " Вагнер ", под управлението на предприемача Евгений Пригожин.
Това подкопава всевъзможни шансове Суровикин да може да реализира облаги на бойното поле. За това той трябваше да заплати цената, тъй като вторият аспект на путинизма, който се оказа толкоз спорен, е акцентът върху " героичния водач ", кадърен мигновено да трансформира казуса в успех. Окуражен от обкръжението си от доближени и сподвижници, Путин наподобява е убедил и самия себе си, че е толкоз мигновено трансформиращ се водач. Това е надълбоко подозрително, защото всичко, което върви вярно, се показва като негово достижение, само че каквото и да се обърка, се хвърля като обвинявания за провали върху неговите подчинени.
На колкото повече стрес е подложен Путин, толкоз по-нереалистични са упованията му. Миналата седмица, да вземем за пример, лоялният министър на промишлеността Денис Мантуров беше обществено порицан за закъснение на вътрешното произвеждане на самолети. Докато Мантуров се опитваше да изясни големите на практика провокации, изключително в този момент, когато Русия е глобена и й отхвърлят западни технологии и вложения и не може да купува някои елементи от Украйна, Путин го прекъсна: " Не разбирате ли събитията, в които живеем? Трябва да стане след месец, не по-късно. "
По същия метод Путин - който няма важен боен опит и има едва чувство за сложността на актуалната война - наподобява е имал нереалистични упования от Суровикин. Отговорът му, както нормално, не е да признае мащаба на предизвикването, а да упрекна индивида на място. Докато Суровикин остава на мястото си, в този момент той е единствено един от тримата полеви командири под техния нов взаимен пълководец: военачалник Герасимов.
Въпреки че формалната линия е, че това не е намаление на Суровикин, а просто самопризнание, че възходящият мащаб на ролята изисква по-старши пълководец, иронията е, че това в действителност е намаление освен за него, само че и за Герасимов. Много извънредно е шеф на Генералния щаб да влезе в полеви функционалности и това също го слага в нежелана позиция.
Отдавна е ясно, че руснаците възнамеряват да стартират нови офанзиви при започване на тази година, употребявайки 150 000 мобилизирани резервисти, които са се подготвяли зад линиите. Това е забележителна мощ, само че като се има поради, че украинците също се прегрупират, въоръжени с нови доставки от западни оръжия, възможностите руснаците да съумеят да реализират трайни и обилни облаги са ниски.
Вероятно кариерата на Герасимов в този момент зависи от това да не разочарова огромните очаквания на Путин, тъй че изкушението му може да е да ескалира. Въпреки че от време на време има опасения, че Русия може да употребява тактически нуклеарни оръжия, това към момента е извънредно малко евентуално. По-достоверно е, че Москва ще се опита да окаже напън върху президента на Беларус Александър Лукашенко да се причисли към войната или че съветските сили ще бъдат в допълнение разширени посредством нова вълна от мобилизации или посредством наборници.
Това обаче са всъщност политически решения над равнището на възнаграждение на Герасимов. Лукашенко очевидно не желае да взе участие директно. Що се отнася до нова готовност или изпращане на наборници - които досега всеобщо не са воювали, тези ограничения биха били извънредно непопулярни вкъщи. Въпреки че Путин следи пълзящата милитаризация на съветското общество и стопанска система, той също по този начин ясно осъзнава евентуалните опасности за режим, чиято легитимност е в крах. Наистина, част от повода за понижаването на Суровикин беше да се опита да го употребява като изкупителна жертва за неотдавнашни обрати.
По същия метод, макар че назначението на Герасимов също беше оповестено като метод за възстановяване на координацията, в случай че Путин не е податлив да се наложи над Кадиров или Пригожин, нищо няма да се промени в тази област. Пригожин към този момент изрази ясно презрението си към Герасимов, без никаква реакция от страна на Кремъл.
По този метод Герасимов е най-новият и почитан офицер, получил задача, която не може да извърши, в случай че Путин не е подготвен да поеме политически риск и да му обезпечи нужната поддръжка. Докато застаряващият съветски водач не желае да поддържа своите генерали, мъчно е да се види по какъв начин Герасимов може да успее. И въпреки всичко той е старшият офицер в съветската войска - и Суровикин е най-вероятният му правоприемник. Ако и когато той също се провали, ще бъде още по-трудно за хората да не трансферират крайната отговорност на главнокомандващия Владимир Путин.
Победата е " обезпечена, не се колебая в това ", съобщи Путин пред служащи във фабрика в Санкт Петербург и съобщи, че " единството и солидарността на съветския народ, смелостта и героизмът на нашите бойци и, несъмнено, работата на военно-промишления бранш " ще обезпечат успеха.
На 11 януари съветското министерство на защитата заяви, че началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов към този момент оглавява съветските сили, които се бият в Украйна. Генерал Сергей Суровикин, който беше назначен на същата служба единствено три месеца по-рано, беше намален до заместител на Герасимов. Разместването предизвика спекулации за отчаяние в Кремъл от неналичието на прогрес на бойното поле, написа Марк Галеоти за " Ал Джазира ", съобщи Нюз.бг.
По подигравка на ориста Суровикин е приет както от съветски, по този начин и от украински бойци като един от най-компетентните командири на Москва. Той счита задържането на изолирания град Херсон за изгубена идея и съумява да убеди президента Владимир Путин да му разреши да го напусне. Това е макар обстоятелството, че президентът желае градът да остане под съветски надзор. Въпреки че изтеглянето под обстрел е сложна за осъществяване интервенция, Суровикин я ръководи спретнато и с лимитирани жертви.
В друга възпламенителна точка - град Бахмут, където се водеха тежки боеве - Суровикин се концентрира върху консолидацията. Той откри така наречен " Суровикинови линии " на защита на юг и приготви почвата за притока на мобилизирани резервисти, предстоящ преди атака тази година. Той също по този начин ръководеше безмилостните бомбардировки на енергийната и водната инфраструктура на Украйна, колкото политическа, толкоз и икономическа акция, предопределена да деморализира популацията, да принуди отклоняването на запаси и може би да насочи повече бежанци към Европа.
Наистина изглеждаше релативно способен. Това обаче не беше задоволително за Путин. Предпазливият метод на Суровикин не донесе победа на бойното поле, нито пък украинците изгубиха воля за опозиция.
Последната капка, която преля путиновата чаша, наподобява беше украинската ракетна офанзива против казарма край Макеевка на Нова година, при която може да са били убити стотици съветски резервисти. Това надали е директна отговорност на Суровикин, по-скоро е симптом на непросветеност от страна на съветския офицерски корпус, който не може да се помири с обсега и точността на украинската артилерия.
Въпреки това Путин искаше изкупителна жертва и Суровикин беше тъкмо това. В доста връзки този епизод илюстрира степента, в която съветската война се дефинира и изкривява от политиката.
Цялата политическа система на Путин е умишлено конкурентна и даже канибалска. Индивидите и институциите се предизвикват да се сблъскват, тъй като това разрешава на Путин да упражнява ролята на " великия съдник ". Всеки би трябвало да търси неговото снизхождение и той може да избира кого да награди и кого да накаже, с цел да резервира властта си.
Това, което може да работи в политиката обаче, се оказва доста по-нефункционално, когато се придвижи на бойното поле. Суровикин получи купата пълководец на обединените сили, само че Путин в никакъв случай не му даде нужната политическа поддръжка, която да му разреши да ръководи всички разнообразни детайли под негово командване като една обединена мощ. По-специално, той не е имал надзор върху персоналните войски на чеченския лидер Рамзан Кадиров и най-много върху наемната войска " Вагнер ", под управлението на предприемача Евгений Пригожин.
Това подкопава всевъзможни шансове Суровикин да може да реализира облаги на бойното поле. За това той трябваше да заплати цената, тъй като вторият аспект на путинизма, който се оказа толкоз спорен, е акцентът върху " героичния водач ", кадърен мигновено да трансформира казуса в успех. Окуражен от обкръжението си от доближени и сподвижници, Путин наподобява е убедил и самия себе си, че е толкоз мигновено трансформиращ се водач. Това е надълбоко подозрително, защото всичко, което върви вярно, се показва като негово достижение, само че каквото и да се обърка, се хвърля като обвинявания за провали върху неговите подчинени.
На колкото повече стрес е подложен Путин, толкоз по-нереалистични са упованията му. Миналата седмица, да вземем за пример, лоялният министър на промишлеността Денис Мантуров беше обществено порицан за закъснение на вътрешното произвеждане на самолети. Докато Мантуров се опитваше да изясни големите на практика провокации, изключително в този момент, когато Русия е глобена и й отхвърлят западни технологии и вложения и не може да купува някои елементи от Украйна, Путин го прекъсна: " Не разбирате ли събитията, в които живеем? Трябва да стане след месец, не по-късно. "
По същия метод Путин - който няма важен боен опит и има едва чувство за сложността на актуалната война - наподобява е имал нереалистични упования от Суровикин. Отговорът му, както нормално, не е да признае мащаба на предизвикването, а да упрекна индивида на място. Докато Суровикин остава на мястото си, в този момент той е единствено един от тримата полеви командири под техния нов взаимен пълководец: военачалник Герасимов.
Въпреки че формалната линия е, че това не е намаление на Суровикин, а просто самопризнание, че възходящият мащаб на ролята изисква по-старши пълководец, иронията е, че това в действителност е намаление освен за него, само че и за Герасимов. Много извънредно е шеф на Генералния щаб да влезе в полеви функционалности и това също го слага в нежелана позиция.
Отдавна е ясно, че руснаците възнамеряват да стартират нови офанзиви при започване на тази година, употребявайки 150 000 мобилизирани резервисти, които са се подготвяли зад линиите. Това е забележителна мощ, само че като се има поради, че украинците също се прегрупират, въоръжени с нови доставки от западни оръжия, възможностите руснаците да съумеят да реализират трайни и обилни облаги са ниски.
Вероятно кариерата на Герасимов в този момент зависи от това да не разочарова огромните очаквания на Путин, тъй че изкушението му може да е да ескалира. Въпреки че от време на време има опасения, че Русия може да употребява тактически нуклеарни оръжия, това към момента е извънредно малко евентуално. По-достоверно е, че Москва ще се опита да окаже напън върху президента на Беларус Александър Лукашенко да се причисли към войната или че съветските сили ще бъдат в допълнение разширени посредством нова вълна от мобилизации или посредством наборници.
Това обаче са всъщност политически решения над равнището на възнаграждение на Герасимов. Лукашенко очевидно не желае да взе участие директно. Що се отнася до нова готовност или изпращане на наборници - които досега всеобщо не са воювали, тези ограничения биха били извънредно непопулярни вкъщи. Въпреки че Путин следи пълзящата милитаризация на съветското общество и стопанска система, той също по този начин ясно осъзнава евентуалните опасности за режим, чиято легитимност е в крах. Наистина, част от повода за понижаването на Суровикин беше да се опита да го употребява като изкупителна жертва за неотдавнашни обрати.
По същия метод, макар че назначението на Герасимов също беше оповестено като метод за възстановяване на координацията, в случай че Путин не е податлив да се наложи над Кадиров или Пригожин, нищо няма да се промени в тази област. Пригожин към този момент изрази ясно презрението си към Герасимов, без никаква реакция от страна на Кремъл.
По този метод Герасимов е най-новият и почитан офицер, получил задача, която не може да извърши, в случай че Путин не е подготвен да поеме политически риск и да му обезпечи нужната поддръжка. Докато застаряващият съветски водач не желае да поддържа своите генерали, мъчно е да се види по какъв начин Герасимов може да успее. И въпреки всичко той е старшият офицер в съветската войска - и Суровикин е най-вероятният му правоприемник. Ако и когато той също се провали, ще бъде още по-трудно за хората да не трансферират крайната отговорност на главнокомандващия Владимир Путин.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ